В зората на човешката цивилизация танцът е бил свързан с религиозни обреди и култови практики. Постепенно превръща в част от светския живот на съвременния човек.

За първи път терминът „бални танци” се появява през епохата на Европейския Ренесанс. Около ХІІ век се установяват първите танцови канони (първите правила за светски танци) — танци „променади” („разходки”).

През ХІV век в книгата на френския теоретик и изследовател Туано Арбо – „Орхесография”, за първи път е описан танцът „Бранли”, който се явява първоизточник на почти всички историко-битови танци. Той е и една от първите форми на състезателния танц. По това време се появява и „паваната”, която се изпълнява по време на откриването на дворцови балове и сватбени тържества.

Започва разрастването на градовете и заедно с това се появяват менуетът и ригодон. Навлизат и танци с по-бързо темпо, подскоци и въртения. В края на ХVІІ век се появяват и така наречените „контраданси”, които са характерни със симетричност на композициите. Те са заимствани от танците на английските селяни. През ХІХ век се появява и царят на танците — Виенският валс, а на основата на менуета, мазурката и валса, се оформя и актуалния по това време танц, изпълняван от трима — „па дьо троа”.

В началото на 20 век се зараждат и формират танците във вида, в който ги познаваме и днес — сътезателните танци. Днес вече ги наричаме спортни танци.

Състезанията по спортни танци включват две основни групи (стандартни и латиноамерикански), във всяка от които има по 5 танца.

СТАНДАРТНИ ТАНЦИ

• АНГЛИЙСКИ / БАВЕН ВАЛС — музикален размер 3/4, темпо — умерено, 28-30 такта в минута. За първи път включен в програма за състезание по спортни танци през 1924, стандартизиран на 5. февруари 1929 г.
• ТАНГО — музикален размер 4/4, темпо — умерено бързо, 30-32 такта в минута. Произход — Аржентина. През 1907 година в Париж се провежда първият официален конкурс по танго. От 1911 до 1913 година завладява цяла Европа. Стандартизиран е през 1920 – 1921 година, а през 1929 година е установена крайната форма на тангото.
• ВИЕНСКИ ВАЛС — музикален размер – 3/4, темпо — умерено бързо, 58-60 такта в минута. През 1812 е представен в Англия като "германски валс" и предизвиква истинска сензация. Йохан Щраус син написва музика за 447 валса, а през 1911 година във Виена се провежда първият официален конкурс за виенски валс. Стандартизиран е в сегашната му форма през 1950 година.
• ФОКСТРОТ / СЛОУФОКС — музикален размер 4/4, темпо — умерено, 29-30 такта в минута. Произход — Америка, популяризиран от Хари Фокс, за първи път представен през 1914 година.
• КУИКСТЕП — музикален размер 4/4, темпо — бързо, 50–52 такта в минута. Американски танц, появил се в Европа в началото на 20-те години на XX век. До 1927 година, се е наричал "куиктайм фокстрот", но в последствие е било решено да се нарича "куикстеп". От 1930 година е стандартизиран в сегашния му вид.

ЛАТИНОАМЕРИКАНСКИ ТАНЦИ:

• САМБА — музикален размер 2/4, темпо — умерено бързо, 50–52 такта в минута. Родина — Бразилия. Бърз и динамичен танц с пулсиращ ритъм. Преди 1914 година е известен с бразилското име "Maxixe". В началото на 20-те години става особено популярен във Франция и през 1928-а година са публикувани инструкции за танцуване на самба.
• ЧА - ЧА — музикален размер 4/4, темпо — умерено бързо, 30–32 такта в минута. Създаден на базата на кубинския танцов фолклор през 1953 година в Хавана. За първи път представен в Европа през 1957 година, а през 1960 година е включен в групата на латиноамериканските танци по време на турнир.
• РУМБА — музикален размер 4/4, темпо — бавно, 24–26 такта в минута. Танцува се на особен вид бавна музика, наречена „румба болеро”. Произхожда от Куба. През 1962 година се взема решение да остане и да се танцува английският вариант на румбата –- (2,3,4-1,2,3,4-1).
• ПАСО ДОБЛЕ — музикален размер 2/4, темпо — умерено бързо, 58–60 такта в минута. Родината на пасо добле е Испания. Става популярен първо в Латинска Америка, а едва по-късно в Европа — вече като състезателен танц.
• ДЖАЙВ — музикален размер 4/4, темпо — бързо, 40–44 такта в минута. Познат е от 1938 година като „буги”, през 1940 година като „джитъбъг”, през 1945 година като „бибоп”, но винаги с едни и същи стъпки и движения. Наименованието „джайв” е от английски език. Рокендролът повлиява неимоверно движенията на танца джайв в края на 50-те. През 1968 година става петият танц от състезателната програма по латиноамерикански танци.

Съвременните тенденции за развитието на спортните танци са в посока атлетизъм и динамика. Въпреки че имат амбицията да се равняват с олимпийски спортни дисциплини, те остават прекрасна изява на едно изкуство, което води началото си от Древността.